понеделник, 22 декември 2008 г.

ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

. Властта у нас се намира в криза. Българското общество изпитва силно недоверие в институциите, недоволно е от държавата. За съжаление, желанието за промяна взема форма на ОЧАКВАНЕ. Пасивна позиция, дължаща са на усещането на обикновения човек, че от неговия глас и мнение няма никакъв ефект. Освен това, нагласите се фокусират повече към РЕМОНТ на съществуващата система, отколкото към нейна коренна промяна.
. Добавяйки към това икономическата (засега уж само финансова) криза, крайно несвободния (монополизиран и картелизиран) пазар и напреженията вътре в средите на държавните служители, налице е РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ.
. Тя няма да се превърне в революция обаче. Практически липсват революционни структури, масова организация. От ситуацията ще се възползват нови групировки, които ще използват властта в свой интерес.
Изходът, според мен, е в създаване на ПАРАЛЕЛНО БЕЗВЛАСТНИЧЕСКО ОБЩЕСТВО, което представлява развитие на гражданското общество, което не разчита на държавата, а на своите сили и възможности.
. Всъщност, предлагам започване на “пълзяща революция”.
Тя ще тръгне бавно, но ще се ускорява и ще обезсмисля съществуващите властнически институции, като иззема от тях функциите им. Целта й не е събаряне на държавата (изпразненото от съдържание само ще рухва), а създаване на навици да се живее свободно, солидарно, отговорно и инициативно, преди всичко в свой личен интерес и с мисъл за перспектива. Не лишения и жертви да се живее някой ден добре, а търсене на начини да се живее добре сега, днес, а утре – още по-добре, при това не за сметка на някой друг, а чрез сътрудничество и свободно договаряне.
. Целта е да се практикува свободата и всички други принципи на анархизма, които не са неестествени за едно нормално човешко същество с достойнство и самоуважение.


Какво ще рече това на практика?

1. ГРУПИ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
. Движението за ПБО може да стартира със създаване на разнообразни групи за взаимодействие (взаимопомощ) или установяване на контакт със съществуващи такива. Ключовото тук е свързването на ГВ в проблемно ориентирана мрежа (зародиш на безвластническа федерация). Групите не трябва да се стремят към облагодетелстване за нечия сметка, нито да си служат с неприемливи средства като принуда и насилие; в мрежите да е заложена невъзможност за възникване на “ръководен център”, отношенията им да се определят от взаимна полза и равноправно свободно договаряне.
Една група, както и отделен човек, участват в различни мрежи, отговарящи на различни интереси и потребности. Самоцелно формиране на УНИВЕРСАЛНИ мрежи ще доведе до тяхното усложняване, формализиране и загуба на ефективност.
. Такива мрежи и групи ВЕЧЕ съществуват и пример за това са сайтовете БГ-МАМА и НАПРАВИ СИ САМ. Участниците в тях надали осъзнават, че на дело се държат като анархистки федерации, независимо от политическите и ценностни схващания на отделните хора в тях. БГ-МАМА фактически иззема част от социалните функции на държавата, а институциите не възразяват (засега), макар и да не съдействат. Тоест – вече има Стихийно безвластническо движение.

2. “АНАРХОНЕТ”
. Движението и ПБО имат нужда от среда за контакти, взаимодействие и самокоординация, тоест Проблемно ориентирани форуми в интернет. Споменах, че такива вече съществуват, а дори имат и контакти помежду си. Според мен на тях им липсват две неща:
. а) усещането, че по този начин могат да разширят кръга решавани проблеми и задоволявани потребности, явно има психологически бариери да продължат нататък да отнемат функции от държавата;
. б) липсва им общ форум, където пресичащите се лични интереси на хората от една мрежа да пораждат връзки и взаимодействия с хора от други мрежи.
Ако се направи портал на Движението, ако хора, поне симпатизиращи на безвластническата идея, създадат ГВ и влязат в контакт с вече съществуващите мрежи, създавайки и свои, тогава става възможно стихийното движение да бъде увлечено да се разширява както количествено, така и функционално, намалявайки своята зависимост от държавата, оставайки в юридическа и икономическа невидимост за институциите. Увличането е редно да стане с ДЕЛА и инициативи, личен пример от страна на безвластническите ГВ, а не чрез агитация. Нека стихийните безвластници сами стигнат до извода, че всъщност са анархисти, пък и названието не е важно.

3. СОЛИДАРНА КАСА
. По принцип Групите и Мрежите ще поддържат материален и идеален обмен (без това да има характера на познатата ни досега размяна на услуги и стоки), формално без да влизат в рамките на фондации и “легитимни” организации, производствени и търговски фирми. По този начин остават “невидими” за държавата, която да няма основания да поиска от тях регистрации, отчети и да им налага данъци. Понеже целта на Мрежите не е реализиране на печалба, а решаване на проблеми и задоволяване на потребности, те могат да си позволят вътре в създаващото се ПБО да прескачат, да игнорират “универсалния посредник” – парите (тяхната същностна, инструментална функция се поема от Анархонет). Но понеже реално групите и мрежите живеят в рамките на сегашното общество, пари ще трябват.
Следователно, трябва да се помисли за солидарни каси, максимално разпределени (децентрализирани), максимално близки до хората, създадени с цел взаимопомощ, а не печалба, корупция или мамене на граждани и институции (защото тогава се превръщат в мафия, нарушавайки принципа на солидарността). СК може да се реализират под формата на лични срочни влогове в различни банки на името на хора, на които конкретните групи имат особено доверие; това не изключва създаване на отделна мрежа за парично подпомагане на закъсали участници, за реализиране на някои проекти, целящи създаване на СОБСТВЕНА материална база на Движението.

4. КООПЕРАЦИИ
. Всъщност, отново ГВ, но ориентирани към производство и разпределение по извъникономически начин. Ще отделя в следваща статия повече място за примери, както и за използване на напредналите технологии, като засега ще се огранича с една схема за илюстрация:
. Зърнопроизводителят А, ограбван от изкупвачите (монополисти, свързани с властта), на драго сърце може да продаде на доброволно обединени в Група домакинства определен заявен обем зърно. На пазара се предлагат не от вчера портативни мелници. Предлагат се и “микрофурни”, в които само се сипва брашно, мая и вода, а се вади изпечен хляб с пряко контролирано от потребителя качество. Така се игнорира цялата преработвателна верига “жито-хляб”, подкопава се монополът на изкупвачите и свързаните с държавата вторични производства, създават се преки връзки в обществото, реализират се икономии за потребителя и увеличаване на печалбата на истинския трудов производител. С течение на времето може да се стигне и до бартерна размяна: зърно срещу услуги от страна на потребителя. Освен това става възможно “планиране отдолу”, като ГВ заявяват количества зърно за следващата година или по-малък период. На свой ред производителите ще се стремят да се кооперират помежду си на същите доброволни и равноправни принципи, защото това ще им е изгодно.
. Това беше схема по-скоро на потребителска ГВ (кооперация), но има възможност за създаване и на съвсем истински производствени ГВ, които да произлизат от Движението или да се включват в него.

5. МРЕЖОВО ОБРАЗОВАНИЕ
. И по този въпрос ще пиша отделно, засега само ще очертая идеята, като препратя читателите към опита ни от времето на Възраждането, когато будните българи са основавали училища, намирайки се в условията на една враждебна към тях държава.

6. МРЕЖОВА ЗДРАВНА ПРОФИЛАКТИКА
. Вече съществува медицински диагностичен софтуер, който може да се инсталира на домашен компютър и който, при грамотно използване, до голяма степен замества прегледи при семеен лекар. Лично познавам поне трима души с медицинско образование и практика, които биха се съгласили да консултират и наблюдават тази диагностична мрежа, целта на която ще е преди всичко ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на заболявания, отколкото тяхното лекуване.
. Тази точка също е предмет на специална статия.

7. МРЕЖА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
. Ако форуми като БГ-МАМА вече на практика изземат функциите на “министерството на съчувствието”, оглавено от дамата със скъпите дрешки, то вероятно е време да се помисли как да се дублира функционално друга една институция – “министерството на предупрежденията”, което вместо да взема мерки при извънредни ситуации, предупреждава обществото за неща, които ни стават известни от метеорологичните прогнози.
. Схема:
. Във всяко село, махала и градски квартал се формират с одобрение на гражданите Дружини за реагиране при бедствия, аварии и извънредни ситуации. Дружините наемат инструктори специалисти. Набавят си достъпна техника. Кооперират се с други дружини за по-тежки машини. Свързват се в мрежа. Изучават опита на държавни служби с такава дейност. На общо събрание на мрежата съставят планове за справяне с една или друга ситуация (пожар, наводнение, епидемия и др.). Обясняват на съгражданите си какво се очаква от тях като съдействие, правят се учения. Назначават се дежурни наблюдаващи. Анализира се обстановката в района на дружината. Вземат се превантивни мерки (почиства се речно корито, ремонтира се пожароопасна или застрашена от срутване постройка, набавят се хартиени маски за ограничаване на зараза, преследва се мечка-стръвница, ваксинират се срещу бяс домашни животни). Търси се съдействие от други мрежи, от солидарния фонд. Установяват се лични контакти с представители на функционално подобни държавни институции, където има немалко съвестни хора, желаещи да работят за обществото напълно искрено.
. Мрежата работи. Трупа опит. При ефективност – започва да изсмуква кадри от институциите.
Възможно е в дружините да се появи инструктор, който да подготви “парамедици” (не по тапия, а по умения), тогава дружината функционира и като “Бърза помощ”. Нищо чудно сравнително скоро след възникването на МП, при нужда хората първо да търсят Дружините, а не пожарна, линейка или полиция.



--------
ДОПЪЛНЕНИЯ

І. За Движението не е ефективно да се забърква в самоцелни протести. То ще се различава от опозиционните политически формации, като не критикува пряко, защото критиката е напразно хабене на енергия. Мрежите ще предлагат мерки и програми, като, без да чакат да видят дали инициативите им ще бъдат споделени, ще се заемат с тяхното изпълнение. По този начин критиката ще бъде не на думи, а с дела. Агитацията също ще се основава не на лозунги, а на реални постижения.
Все пак не може съвсем без протести, но нека те придобият по-ефективна и концентрирана форма. Например, специална мрежа, която да се занимава с подаване на ГРУПОВИ СЪДЕБНИ ИСКОВЕ, но не срещу държавата като цяло. При губене на такова дело, властта лесно прехвърля отговорността на чужд гръб, изплащайки исковете от бюджета. Това е неприемливо за анархисти, защото се нарушава принципа на солидарността с гражданите, чиито отнети под формата на данъци средства после държавата използва като щит срещу оправданото търсене на обезщетение за нарушени от нея права.
Затова исковете трябва да се подават срещу конкретни министри за техни конкретни деяния или бездействие.
Защо срещу министри? Заради простото правило, съществувало в Римската империя (пример за държавност, който по немалко показатели превъзхожда сегашните демократични уж държави!), че за провинение на роба или войника наказателна отговорност носи неговият собственик или командир.
В една по-умна и далновидна държава (която намира за по-изгодно "да стриже вълна", вместо "да дере кожи") такава практика би съдействала за оптимизиране на апарата на властта, би давала повод на институциите да доказват своята "демократичност", жертвайки свои издънили се елементи.
У нас това ще предизвика държавата да си захапе опашката, министрите ще отмъщават на подчинените си, неефективността на институциите ще нараства. Впоследствие очаквам да се появи ефекта на "освястване" на държавата, което пак е изгодно за гражданското общество, то ще се усети силно и ще предявява все повече и повече искания - например, за преход от представителна (лицемерна) към пряка (директно избиране на местни, окръжни, областни и национални длъжностни лица) демокрация, което е етап от редуциране на държавата - тоест път към отмирането й.
Пред кого да се подават исковете?
Отговорът е още по-лесен: българската държава си има "началник", който, макар също бюрократизиран, на дадения етап ще свърши работата на инструмент за търсене на отговорност от държавата. Началникът е ЕС.

ІІ. Създаване на “отворени комуни” (Бази) в пустеещи към този момент села или градски квартали с евтини имоти.
Опитът на повечето утопични комуни досега е плачевен, като причините за провалите са систематизирани и анализирани. Ето защо трябват отворени комуни, в които човек свободно да влиза, излиза, остава докато пожелае и, ако не е постъпвал непочтено, да не му се отказва достъп. Комуните най-общо ще представляват събрани на едно физическо място части от мрежи. Жилищните площи в тях могат да изпълняват множество функции: на почивни бази на членове на отделни мрежи, като подслон за гости-съмишленици от чужбина и от отдалечени селища в страната, в качеството на постоянно местожителство на граждани, участващи в Движението, и поети под закрилата на ПБО лица. В комуните е удобно изграждане на кооперативни работилници, разпределителни складове; места за събори на Движението, за организационни събрания и културни прояви; първите лазарети на Движението, експериментални площадки за изпитание на нови технологии, седалище на мрежови университети, защо не и приюти и детски градини. Както и убежища за преследвани безвластници – най-вече в случаи на преследването им от страната на престъпни групировки.
Естествено, съобразно с тези свои задачи комуните трябва да са подходящо екипирани и организирани, с осезаемо присъствие в тях на звена от МП.

ІІІ. ЯСНА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА на ПБО спрямо малцинствата, а следователно, на преден план, самоизясняване на въпроса що е истинско родолюбие.
Сегашните "националисти" се опитват да препарират народните традиции в мумия, наречена "български морал и ценности", без да си дават сметка, че всяка национална култура е жива, само докато се променя и развива. Освен това, родолюбие, което включва омраза към малцинствата, представлява оксиморон, противоречие дори на езиково ниво. Защото е родоЛЮБИЕ, а не чуждомразене.
Така се създават врагове, така се обеднява духовно, нищо друго.
И ключов момент в родолюбието не е нещо високопарно като гордеенето с делата на дедите, а със стремежа да се надгради върху тези дела. Само тогава някой има основание да се гордее с идентичността си, ако е допринесъл нещо с делата си. Аз не съм чул обаче националистите да организират почистване на възникващи тук и там бунища, не съм видял у тях лозугни от типа на "Обичаш родината? - не хвръляй боклуци!". Да не говорим пък за масовото неуважение на иначе заклети на думи патриоти спрямо българската граматика и дори спрямо българската история (например, поп Кръстьо и досега го пишат в учебниците като предател на Левски, а националистите не са подели кампания за изчитстване на името на този невинен човек, а покрай него и да престане да се повтаря, че българите били народ от предатели!).


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Още в началото на изпълнение на Програмата ще започне да се очертава следната картина: ядрото на мрежите – от убедени безвластници, чиято цел е създаване на анархистко общество; самите мрежи – от хора, търсещи решения на проблеми и начини за задоволяване на потребности; и една периферия от хора и фирми, които подпомагат волно (съзнателно) или неволно (със самия факт на конструктивни отношения с ПБО) Движението.
Мрежите ще растат, заедно с тях ще растат и хората в тях, качествено и количествено. Когато държавата стане тясна за Движението, посредством граждански и политически натиск, съвместно с естествените стратегически съюзници, институциите ще се редуцират, така че да продължи нов етап на растежа на ПБО. И така – стъпка по стъпка. Уместната и ненатрапчива агитация, личният пример, самообразованието, солидарността и инициативността са тези стъпки.
НЕ унищожаването на държавата е приоритет на усилията на анархистите. Приоритет е практикуването на безвластническите принципи.
Всеки симпатизант на безвластническата идея, всеки убеден анархист може още СЕГА да се огледа наоколо, за да види къде има забатачени проблеми и къде има мегдан за създаване на група от свои познати и приятели. Не след дълго ще се появи и форум, който да свързва тези групи, за да ги обедини за още по-голямо взаимодействие и полза. Образувалите се мрежи ще имат възможност да общуват и да се кооперират чрез централен (в смисъл на ОБЩ, не "ръководен") форум, при което мрежи, заети с една дейност, да търсят помощ (или ПОМощ - нова дума?!) от други Проблемно ориентирани мрежи. Така, както кристализирането започва върху зрънце в преситен разтвор, така Движението ще се роди след като се даде пример за ефективно взаимодействие. Не е нужно да се агитира, успехът на групите и мрежите сам ще пробуди интерес у хората към безвластническите идеи - и ние ще бъдем насреща да отговорим на въпросите, да изкажем предложения за нататъшни действия.
Извинявайте, ако ви се струва, че се повтарям - правя го нарочно, за да се запомни прочетеното по-лесно.
Сега - думата е ваша: тук в коментарите или във форума на Анархопортала.

с уважение към всички,
отделили от времето си - Шаркан

------------

Принципи и същност на анархизма

Анархизмът е идея, че обществото може и трябва да бъде организирано без държавна принуда. Съществуват множество типове и традиции анархизъм, без всички те да се изключват взаимно. Обикновено се смята, че анархизмът е ляворадикална идеология, тъй като се приема, че анархистките модели в областта на политиката и икономиката представляват анти-авторитарна интерпретация на комунизма и изобщо колективизма. Но всъщност анархисите винаги са държали на индивидуалното и личното.

Анархизмът е политическа философия, основана върху понятието за лична свобода, целяща да унищожи всички форми на принуда и потисничество. Анархизмът предлага сътрудничество на индивиди вместо власт, съществуваща за сметка на потисничество на едни хора от други и благодарение на привилегии, без значение дали потиснатите са мнозинство или малцинство. Анархистите са убедени, че обществените системи и институции трябва да се градят върху личния интерес и доброволното съгласие на всеки техен участник, като се използва механизма на поощренията, докато властта залага на механизма на репресиите като отговор на неподчинение -- и именно заради това властта следва да бъде ликвидирана напълно във всичките й прояви.


Теорията на Анархизма най-общо се формулира в следните пет базови принципа:

1. отсъствие на власт
(отказ от практиката на вземане на решения с обикновено мнозинство и принципната неприемливост за използване на насилие и принуда, освен като защита от агресия)

2. свобода от принуда
(отказ от задължаване на хората против волята и желанието им да участват в обществени мероприятия или структури)

3. свободна самоорганизация
(сдружения за задоволяване на обществени (материални и духовни) потребности, както и структури за самоуправление се градят “отдолу”, на доброволни начала, и имат изключителното право да определят своето бъдеще и правото да влияят върху бъдещето на обществото като цяло)

4. взаимопомощ
(солидарност, сътрудничество, здравословна конкуренция на идеи и практики, така че те да се изчистват от грешки с общи усилия, чрез инициативи и дискусии – подобно на усъвършенстването на свободния софтуер)

5. разнообразие
(ключ към оцеляване – един вид опит от наблюдението върху еволюцията на живота; освен това, разнообразни форми на самоорганизация извънредно трудно се контролират от един център)


.
Моята снимка
пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея