вторник, 10 февруари 2009 г.

Анархопари - майтап или сериозно 2



Маргрит Кеннеди. Деньги без процентов и инфляции.
Фридрих А. Хайек. ЧАСТНЫЕ ДЕНЬГИ.

Първата книга говори, че парите са привилегирована стока, която при престой "не се разваля", нито се "амортизира", както става с всички стоки, а дори натрупва проценти в банков влог.
Но и съответно се обезценява, когато паричната маса надвишава материалното производство. Парите са нещо повече от средство за размяна, те са и начин за ограбване на преките създатели на материални блага.
Втората посочена книга запитва: а дали монополът на държавата върху емисия на пари е единственият "верен път"? Не са ли всички финансови потресения, пораждащи и икономически кризи, следствие на намесата на правителствата на пазара с непазарни седства?

Функционирането на безпроцентните и "свободни" пари (синтеза от двете главни идеи в посочените горе източници) ще поясня със следния пример:
Написал съм книга. Искам да я издам. Да речем, че в мазето си имам модерна печатна машина и разполагам с нужните ми количества мастило и хартия. Имам и също така сравнително портативни книговезки апарати, така че цялата ми печатница е автоматизирана и мога да я управлявам от компютъра си, седейки на терасата на втория етаж.
Какво правя? Заедно с 5000 екземпляра от книгата си, печатам (върху по-специална хартия с по-специално мастило) емисия свои ЧАСТНИ БЕЗПРОЦЕНТНИ пари.
Преди това съм обявил в библиофилски форум, че книгата ми е готова и я предлагам на цена от 10 условни единици (да ги наречем "хартийки"). Повечето мнения са положителни, цената допада на читателя. Затова си печатам 50 000 хартийки, пускам в междумрежов форум образец от това как изглеждат, колко броя банкноти ще има и с какъв номинал.
Да допуснем, че преди това анархомрежите имат общ договор, според който всяка частна валута от даден производител с номинал 1 х. е равностойна на 1 кило бял хляб.
(Което не изключва някоя фурна да си намали разходите така, че да предлага самуна хляб за 3/4 х., което само ще увеличи печалбата им заради търсенето и бързия стоков оборот)
От библиофорума имам информация, че около 3000 души декларират желание да се сдобият с тази моя книга, затова съм пуснал толкова бройки. От предишен свой опит зная, че е нормално този тираж да се изчерпи за една година. И затова слагам върху парите си СРОК НА ГОДНОСТ - че важат до определена дата.
След която дата те се превръщат наистина в обикновени хартийки. Евентуално, с колекционна стойност.
И така, аз правя стоката и парите, свързани с тази стока. Тоест, аз си я плащам сам на себе си.
Какво следва? Пращам тиража книги на склад, откъдето всеки може да я купи, а аз тръгвам да пазарувам с тези мои пари...
Магазинерът ме познава, знае, че не съм безизвестен, че романите ми се търсят, а значи може да има ДОВЕРИЕ на моите пари. И ми дава срещу тях продукти, ваучер за мобилния телефон, купони за плащане на тока (пак вид частни пари, пуснати от синдиката на местната електроцентрала), чувалче цимент и боя за обувки, да речем. Той вече знае, че с тия пари ще пазарувам цяла година. Доставчикът му не е читател, не ме познава, но има доверие на магазинера, затова взема моите "хартийки" с котката и оглозганата рибка. С тях пък си покрива горивото за камиона и други харчове, плащайки на хора, които имат на НЕГО доверие. Някои от тях може и да са чели книгите ми и биха могли да купят с моите хартийки новия роман, но това не е задължително - книжните складове приемат всякаква частна "валута"... на която имат доверие, или имат доверие на платеца. При съмнение може да поискат друга емисия - или да направят справка в базата данни на междумрежовия форум.

Ако стоката не отговаря на заявените качества (което за една книга е хлъзгаво понятие), издадените от производителя пари (които в същото време рекламират и самата стока) търпят спад на доверие. Тоест, оказват дисциплиниращо въздействие върху производителя (едноличник, завод, федерация на производители).

Курсът между всички валути е принципно 1:1, но хартийките с дефицит на доверие или губят напълно стойност (не се приемат), или с всеки партньор трябва да се договаряш за колко ще ги вземе. Сривът на една валута не води пряко до срив на останалите оборотни емисии.
Какво ще стане, ако проявя недобросъвестност (лакомия) и напечатам 100 000 х.?
Ами, пазарът веднага ще отчете тяхно обезценяване. Ще възникне подозрение за фалшиви банкноти. Мрежата за финансова защита (или инициативна група) ще попита чрез форума всеки потребител колко и какви пари от моите хартийки има... и тогава доверието към мен като производител ще падне ТРАЙНО, ще ми излезе ЛОШО ИМЕ.
Ако обаче обесценяването не се дължи на моята алчност, а наистина на дейност на фалшификатори, първо мрежите ще установят факта, че има фалшификация. Ще дебнат да докопат фалшива банкнота. Ще я изследват в мрежова криминологична лаборатория, ще установят характеристиките на хартията, мастилото, принтера. И, понеже някои стоки ще се продават с гаранционна карта - има нишка да се стигне до крадеца.
Хората не обичат да ги крадат. Друг път ще пиша за "правосъдието" в едно нархообщество, но сега само ще кажа, че злосторникът ще има интерес сам да свика съд над себе си, за да се опази от саморазправа...
Но залавянето на фалшификатора може и да не е приоритет. Важното е той да бъде спрян. Първо, самият факт, че е регистрирано такова деяние, ще стресне извършителя. Второ, аз мога да пусна много банкноти с нисък номинал и по-къс срок на валидност (и така ще направя парите си не всички наведнъж, а на няколко партиди до попълване на замислената от мен сума, покрита със заявената стока) - и тогава печалбата на крадеца е мижава, а инфлацията се забелязва по-бързо. Трето, при установена фалшификация, аз мога във форума да обявя емисията си за невалидна и да напечатам нова. След което, ядосан за причинените ми неудобства, заедно с други недоволни ще наема детектив от мрежите за противодействие (или специалист на свободна практика), който да издири злосторника.
Тежко му след като го спипаме... няма да го преследват органи или институции, които може и да са подкупни. Ще тръгне същинска хайка разярени производители и потребители, неограничена маса хора, заинтересовани в това да накажат демонстративно подобни прояви - за назидание. Именно защото нака ще бранят СВОИТЕ СИ интереси (и неволно - обществените).

Хубавото на тези частни пари е, че мога да огранича покупателната им способност чрез придаване им на селективност за размяна. Например като кажа, че не бих желал срещу тях да се продава алкохол и цигари, да речем. Или да се плаща на касапин.
Право на ползвателите е да се съобразят с това мое желание или да го пренебрегнат. Но дори част от хората да уважат моето пожелание, нежелани от мен стоки и услуги ще бъдат подложени на натиск. Така аз реално влияя върху неприемливи според моето мнение практики.

Но как се спестяват такива пари, след като ако ги сложа в мрежова касичка, трябва да им плащам за "домуване", вместо да стрижа от тях проценти? След като не е изгодно да ги задържам?
Ами - никак. От цялата "спечелена" сума надали ще похарча всичко. И остатъка ще ИНВЕСТИРАМ в нечие харесано от мен производство, в наука, в образование, в здравеопазване. Ще си взема 3Д-принтер. Ще купя стъклопластова къщичка. Ще финансирам учение на мрежите за противодействие за евакуация на голям град. Ще внеса своя лепта в провеждане на рок-фестивал. Тоест, ще поощрявам производство на стоки и услуги, разработване на технологии и провеждане на изследвания, които после ще ми ДЪЛЖАТ нещичко. Или ще се задоволя да се сдобия с оръдия за производство и собственост, която ще ми носи доходи, когато реша да се "пенсионирам". От 1000 места, където съм инвестирал, 50 да откликнат на жеста ми, че съм ги подкрепил преди години - нямам грижи. И може би дори ще си спестя труда да изпиша "неблагодарниците" в Позорния списък на междумрежовите форуми, като по този начин торпедирам общественото доверие в тях. А може и да не поискам да им простя.
Хак да им е.

Кое обаче е най-симпатичното в целия проект за безпроцентни и свободни частни пари? Това, че не е необходимо да си правиш сам "хартийките" - можеш да ги поръчаш на синдикат печатари, на мрежа, на федерация... дори на мен - и без това не правя всеки месец нова книга. Ще се разберем колко от напечатаната емисия да задържа като възнаграждение (за печата и за дизайна, ако поръчителят не му се занимава с рисуване). И пак - ако злоупотребя и си нащракам за мен повече "чужди пари", рискувам това да се разбере. Да излезе наяве. Колкото и да съм долен и меркантилен тип, здравият разум ще надделее и ще ме накара да се държа прилично.
Хубавото е и това, че човек изобщо може да не прави свои пари, тогава ще ползва "чужди", на които има доверие (тоест, ще се присъедини към вече съществуващ свободен договор за признаване на тази или онази "валута").

А още по-хубавото е, че не е необходимо да чакаме анархизмът да победи нейде по света и из останалата Вселена. Ако от даден момент разполагаме с инициатива и самоорганизация, ако имаме анархомрежи, при това още в РАМКИТЕ на държавата (тоест възникват елементи на паралелно безвластническо общество), които мрежи са в състояние да образуват контури на производство и потребление, тогава тези "хартийки" може да се пуснат в обращение вътре в мрежите, като не е изключено да ги признават и в периферията на мрежите (хора, фирми, предприятия, кооперации от "легалното" общество, които съчувстват на каузата и взаимодействат с ПБО)...
Тоест, започва настъпление на мрежите срещу държавата и по финансовия фронт - със своя алтернатива на идеята за пари.
Не е ли това РЕВОЛЮЦИЯ?

.

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Анархопари - майтап или сериозно



надписите са на английски (отговарям на коментара), защото исках да покажа този "макет" и на руския анархистки форум.

До ден-два ще опиша каква е моята версия на безпроцентните пари, ще дам и линк към статията, от която научих за тяхното съществуване.

.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Здравеопазване и образование + финансиране

ОБРАЗОВАНИЕТО
Използвайки опита от народните училища от времето на Възраждането, никак няма да е екзотично в Бьлгария да се изгражди паралелна образователна мрежа, която да продължи и адаптира към съвременните условия онова, което са правели нашите прадеди през ХІХ век.
Схемата тук е следната: родители и всички желаещи граждани избират училищно настоятелство, което образува консултативна мрежа с други настоятелства.
Настоятелството наема педагогически екип, който изгражда по свое усмотрение вътрешна структура и също образува с други такива учителски колективи собствена мрежа (федерация) за изработване на синхронизирани учебни програми и курсове за професионално обучение (в това число и за възрастни) при свободна и предпочитана за даден екип и настоятелство форма.
За обучение дори няма нужда от специално помещение, ако не може да се намери такова. Възможно е да се образуват и он-лайн класове и занимални.
Издръжката на учебното заведение е грижа на настоятелството. То може да се обърне към кооперации и синдикати (анархо-синдикати), които са заинтересовани да получат попълнения от млади специалисти.
Изпитите се провеждат от учители от друго мрежово училище (за повече обективност в оценките), което в същото време е и проверка на професионализма на членовете на педагогическия колеткив.
Класовете ще бъдат малки, което дава възможност за индивидуална работа с учениците, а връзката с родителите – остава "гореща", така че образователно-възпитателният ефект да е на най-високо ниво. Обучението да се стреми да изгражда навици за системно мислене и да постига резултати, конкурентни с “казионната” образователна система.
По подобен принцип биха могли да се изграждат и мрежи за следващите степени на обучение – мрежови университети.
Учебните заведения няма да издават специални дипломи, но ще публикуват списъци на сайтовете си, така че кооперациите и други мрежи да имат възможност да се убедят в квалификацията на завършилия мрежово училище, мрежов профцентър или мрежов университет специалист и работник.
Има смисъл специална мрежа (групи за оказване на натиск) да съдейства за легализирането на мрежовото образование и пред ЛВО за желаещите.

***
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
. Създаване паралелно, извъндържавно, извънчастно, (нетърговско) солидарно здравеопазване, в което се използват нови технологии и се привличат безвластнически настроени специалисти.
Базира се на индивидуални медицински диагностични програми, качени на персонални компютри. Тоест, софтуер ще поеме рутинните профилактиктични прегледи, а наетите или привлечени лекари ще взаимодействат в мрежа, като наблюдават данните от индивидуалния диагностичен софтуер, при нужда ще се намесват, за да се справят с проблемите на наблюдаваните граждани. А ако се превърнат в пациенти, ще им се назначава лечение, дори до насочване към “казионни” болници.
Тук е важно да се разработи концепцията за превантивна медицина, акцент върху профилактиката.
Както и лекарите да свикнат да работят с компютри не само за водене на документация.
Самият софтуер използва диалогов прозорец и принципа на експертна система, потебителят отговаря на въпроси, въз основа на които се прави вероятна диагноза. Възможно е, при свързване с фармацевтична база данни, дори да се препоръчват медикаменти, но тяхната активна съставка (която може да се съдържа и в билка, не само в синтетично лекарство), а не търговските марки. Разбираемо е, че това е вид самолечение, за което потребителят сам носи отговорност. Но и без това сегашната ни система не поема отговорност за лекарски грешки...
За повишаване на точността на диагнозата се използват допълнителни инструменти. В банята всеки може да оцени цвета на урината си, уеб-камера може да заснеме очите на потребителя (ирисова диагностика), допрян до гърдите микрофон - да свали сърдечните тонове на файл, който може да бъде анализиран от компютъра. Данни за пулс, кръвно налягане, температура се подразбират.
Софтуерът-диагностик в най-лошия случай ще има компетентността на не много добър жив доктор.

Съвместно с някои мрежи за взаимопомощ, транспортни кооперации, мрежи за пълноценна почивка и мрежи за противодействие (МП), здравната мрежа образува социална МЕТАМРЕЖА (съвкупност от мрежи).

Достъп до метамрежата трябва да имат и хора, които не са включени в Движението, тъй като ПБО се стреми да обхване цялото население, а и това би била последователна безвластническа практика на солидарност с всички граждани.

Внимание! НЕ БИВА мрежите, освен по-специфичните, да се превръщат в затворени общества за избрани, което е също толкова важно, колкото и недопускането някои мрежи да се изродят в престъпни групировки, използващи корупцията на институциите. От една страна това е принципен въпрос, а от друга – проява на здрав смисъл, тъй като колкото е по-корумпирана държавата, толкова по-враждебна може да е тя, използвайки престъпните организации (които на свой ред използват нея) за разправа с Движението, което иначе не може да си позволи, без да премине в откровена диктатура.

***
ДОПЪЛНЕНИЕ: Солидарна каса и безпроцентни пари.
Предлагам корекция към предишната си публикация относно солидарните каси. Те може да се образуват според друга схема:
Събират се хора с банкови влогове и се договарят всеки да отдели от своя влог определена сума, която не излиза от неговата сметка. Датите на падежите са подбрани така, че всеки месец по два пъти поне да има възможност за теглене. Теглят се договорни суми в рамките на "общия дял", предназначени за конкретен харч, с който всички участници в дадена каса да са съгласни. Така никой не може да злоупотреби с тези пари.
Дадена каса е брънка от мрежа такива каси, които на общ форум могат да си помагат, "запушвайки дупки", както и да финансират значими според тях проекти (мрежовите училища и наблюдаващите здравната компютърна мрежа лекари, например).

ПАРИТЕ - не е нужно да обяснявам тяхната роля, както и някои техни разушителни аспекти. Парите може да се дефинират като универсална разменна стока. Но с една привилегия над другите стоки - при престой те не губят от стойността си, а НАТРУПВАТ ЛИХВА, което е основа за финансови машинации в колосален размер. Заради тази привилегия парите могат да генерират пари, непокрити със стоки и услуги. смята се, че виртуалните пари десетократно надвишават масата реални пари. Това е една предпоставка за финансови кризи и възможност за обогатяване на по-богатите за сметка на по-бедните.
В следваща статия ще се опитам да направя по-подробен реферат относно такъв вид пари "с изтръгнато отровно жило".

.
Моята снимка
пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея