вторник, 12 март 2013 г.

Анархия (кратък самоучител)

Анархия е такава форма на съществуване на обществото, в която съставляващите го личности имат пълната свобода пряко и непосредствено да променят схемите на обществено взаимодействие, в които участват.

Анархия е пряко гражданско самоуправление, основано върху доброволно участие и съгласуване на личните интереси, без привилегировани лица и групи, без неоспорими авторитети.

Анархията като пряко самоуправление се осъществява по най-ефективния и справедлив начин, когато е структурирана като последователна федералистична схема (колектив = федерация от личности; същинска федерация = колектив от колективи) и в условия на социализирана собственост върху територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, информация.
Прякото самоуправление създава само такива институции (инициативи, работни групи, координационни съвети), които са предназначени да решават конкретни задачи и да реализират конкретни проекти, които са израз на свободния договор между участниците в дадена инициатива. След решаването на поставената задача институцията се саморазпуска. Постоянно действащите институции, които решават перманентни задачи, се обновяват непрекъснато.
* Федерализъм: виж Рудолф Рокер
* Свободен договор: виж Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер

Анархията има една-единствена Аксиома: безусловната свобода на всяка човешка личност.
* Определение за свобода: "възможност да се действа без страх от обществено наказание или даже неодобрение, освен ако последното не идва от приятел" (П.А.Кропоткин); свободата включва и свободен избор на културна идентичност, нейното съхранение и развитие, без влизане в противоречие с Принципите на анархизма.

Анархията е нравствена мирогледна система
, която мотивира хората да спазват следствията от Аксиомата на анархизма (Принципите на анархизма), не толкова по буква, колкото по дух; тези Следствия са:
--- солидарност като отношение и взаимопомощ като действие;
--- равенство, разбирано като липса на привилегии и дискриминация; равнопоставеност на мнозинство и малцинство; неограничен достъп до материалните и духовни блага, създадени от човечеството, според индивидуалните потребности, съобразени единствено с обективните възможности на науката, производството и разпределението, както и с рамките на природните факти (закони).
--- справедливост като обща нагласа; справедливо е онова, което е благо за максимално възможен брой хора, а на останалите не вреди пряко; като схема за действие справедливо е да се постъпва така, както човек би искал да постъпват с него.

Анархията не признава формулирани от една група хора закони (Ботев), които да задължават всички останали без тяхното съгласие, а значи не признава и понятия като "юридическо право" или "граждански права" - само свободата.

събота, 23 февруари 2013 г.

Моите лозунги за мероприятието в София на 24 февруари

Държава не значи народ! Държава не значи страна!
Политици, бюрократи, богаташи – те са държавата.
Гражданите са консуматив.

Държавата казва: "Недоволни сте? Идете на избори! Дайте властта на следващата партия!"
Стига! Власт - никому!
Изборите са масова измама. Между избори - грабеж без задръжки.
Държавата казва: "Спазвайте правилата! Уважавайте законите!"
Казиното “ДЪРЖАВА” винаги печели – по нейните правила и закони.
Няма да играем нейната игра!
Няма даже да седнем на игралната й маса – ни кръгла, ни квадратна!
Законът е за робите, свободният човек има съвест!

Монопол = Произвол = Диктатура
Монополът в политиката се нарича Държава.

Държавата властва уж в името на "суверена" – народа.
Народът "царува", но не управлява – той се подчинява.

Може ли да бъде различно? Може и Трябва!

Започнете със Съпротива: не плащайте сметките на монополистите!
Държавата ще каже: "Това е незаконно!". Отговорете: Законът е за робове,
свободният човек има воля и чувство за справедливост!
Стига кавги със съседи! Насъскват ни един срещу друг! Само колективна съпротива,
за да не ни прекършват поединично! ТЕ не са повече от нас!

Солидарно договаряне = Самоорганизация. Граждански, съседски, колегиални
комитети и съвети! Не да “надзираваме институциите на държавната власт” –
не играем нейните игри. Граждански комитети – във всеки жилищен блок.
Съвети по квартали, махали, села и градове. Общи събрания – по предприятия,
гаражи, депа, електроцентрали, болници, училища, университети.
Ще ни трябва време да се научим да обсъждаме проблемите.
Ще ни трябва време да се научим да се чуваме и разбираме.
Свободата се научава, докато се практикува.

Обсъждаме, постигаме съгласие, съставяме планове за действие.
Пристъпим ли към действие – вече сме постигнали Самоуправление.
Самоуправлението не иска разрешение!
Иска само кураж, иска само да се започне. От локалните проблеми –
към мащабните задачи и проекти. За нас самите, не за паразити!

Защо да го правим?
Защото нямаме друг изход – или ще се покорим отново,
може би ще емигрираме, или ще живеем човешки тук. "Те" да си търсят друго място!
Или да зарежат кариера, служба, власт – и да дойдат при нас.
Ако го направят сега – ще простим.

***
Ти, който прочете този текст, ако си съгласен с него – разпечатай го на листовки.
Ако искаш, ако смяташ за правилно, ела да застанеш с мен под Черното знаме на отказа от капитулация, за да призоваваме хората заедно!
Сборен пункт: градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Протестите направиха крачка нагоре

Протестиращите направиха важна крачка напред.
Първо, отказвайки да преговарят с властта. И това е правилно - който иска да чуе хората, да иде на площада!
Второ, стигна до идеята за "граждански контрол над институциите".
Идеята е хубава. Но има един съществен недостатък.
Целта е народен контрол в институциите, където има корупция и нередности? Чудесно!
Само че така явно говорим за ВСИЧКИ държавни органи и пипалца.
Значи, контрол НАВСЯКЪДЕ? Чудесно!
Има обаче редица питанки, трудни за отговаряне. Най-първите са:
Кое гарантира на народа, че "гражданският контрол" няма да се комплектова от подставени, лоялни към властта лица?
Кое гарантира, че институциите няма да се оправдават, че контролът им "пречи да си изпълняват задълженията", саботирайки работата на излъчените от народа граждански комитети?

Освен това, цялата система за управление се усложнява.

Затова не е ли по-лесно, по-разумно и по-ефективно да МАХНЕМ институциите, а да оставим само гражданските комитети?
Те ще възникват по места, ще функционират според принципите на пряката демокрация, ще решават локалните задачи във фабрики, заводи, работилници, складове, транспортни и други предприятия, във всеки вход на жилищен блок, квартал, село, град. Ще контактуват помежду си публично и открито, за да се справят с по-мащабни проблеми. И ще го правят в свой интерес, в полза на обикновените граждани.
За самоуправление не се иска разрешение.
Моята снимка
пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея